Обичате ли ориз? Аз обожавам.. Представете си онзи снежнобял ансамбъл от зърна, заленчуци, подправки.....ммммм! А СЕГА ИЗХВЪРЛЕТЕ ТАЗИ КАРТИНКА В КОФАТА!!!
Колко простичко звучи задушен ориз. Лично аз ненавиждам оная лепкава смес, която на много места ми сервират като такъв. Или ако не е лепкава, то ще е нещо сварявано като картоф в тонове вода преди няколко дни и в последния момент преди сервиране изпържено набързо в ланшна оливийка..Тц, мерси.. Не е за мен или за някой уважаващ себе си консуматор. Ако ви се налага да правите хубав ориз моя съвет е да се спрете на един от трите типа, които според мен са най подходящи. Дългозърнестото индийско Басмати, отново дългозърнестия тайландски Жасминов ориз или огромните овални зърна на турското Балдо от района на Беломорска тракия. Първите два се намират съвсем лесно във всеки голям магазин, мисля че Крина е марката. Третия е малко по-труден за намиране. Лично аз не съм го виждал по нашите магазини, купувал съм го пазарчетата в южната ни съседка. Та така, нека прескочим до кухнята и да спретнем една прекрасна гарнитура или канапе за мръвките

Време за приготвяне:
Подготовка на продуктите 5 минути 
Готвене 35 минути + 15 да "почине".

Продукти:
1 част ориз. Една от големите кафеени чаши (250мл), например ще ви стигне за 4-5 порции гарнитура. Както казах по-горе висококачествен Басмати, Тайландски жасминов или турско Балдо. Всичко е въпрос на предпочитание за вида на зърното. И трите ориза са с изключителен естествен аромат, напомящ нещо средно на масло и пресни орехи.
2,5 части гореща вода. За нашата конкретна мярка 2 чаши и половина от същата чаша, която ползваме за ориза
Мазнина: Моя фарорит е хубавото краве масло, горещо го препоръчвам и на вас, но ако предпочитате по-здравословния вариант направете го със качествен екстра върджин зехтин. Количеството, което ни трябва е 1/4 от 125грамовите пакетчета или 4 супени лъжици зехтин.
Сол: 1 чаена лъжичка на килограм продукт. В нашия конкретен случай точно толкова.


Приготвяне:
Първата ни стъпка за тази рецепта е да измием мноооого хубаво ориза под течаща студена вода. Отделете 2-3 минути от времето си за това. Спестявайки си тези 2-3 минутки от предварителната подготовка ще се лишите от един ориз с перфектен външен вид. Приемете го просто като задължителен момент. Измития ориз слагам в голяма купа и заливам с гореща. но не вряла вода за десетина минути, не повече. Нека леко да загуби от блясъка си след измиване, нека водате малко да попие в него. Отделям го на страна и приготвям тенджерка с подходящия размер. Включвам котлона на средна температура и загрявам мазнината. нека да се стопи, да се загрее, не и позволявайте да почне да цвърчи зверски. Само леко. Сега е момента в който слагам ориза, изцеден задължително. 2 минути са му напълно достатъчни на същия онзи среден огън, на който загрявахме мазнината. Разбърквам от време на време, а докато правя това си загрявам в термоканата вода. В чиста купа слагам солта, предвидена за количеството ориз и отмервам две части и половина спрямо ориза гореща вода. Разбърквам да се разтвори и я пращам в тенджерата при ориза. Тук можете да увеличите малко температурата за да заври, но не бясното клокочене, а просто да се появят балончета по повърхността. Ето тук идва момента с малка магия, на която ме научиха в Турция. Взимам един вестник, слагам го върху тенджерата, плътно да покрие и поставям капака. Много е важно да не бяга парата по време на процеса. Намалям на втора степен котлона (моя е с пет степени, но схващате идеята - много ниска степен!) и забравям за ориза за ТОЧНО 20 МИНУТИ. Винаги имам часовник в кухнята си, когато правя ориз, защото времето е точно толкова важно, колкото и качеството на продуктите, които влагам.На двадесетата минута изключвам котлона, без да махам капака на тенджерата и отново забравям за ориза за още точно 15 минути. Когато и те минат отварям тенджерата и с вилица леко разръчквам (ама каква дума, а!) ориза да избяга парата. Оставям го да истине открит и след половин час е готов за сервиране.
Няма да ви казвам какво да правите с него. Всеки има собствените си предпочитания - задушени заленчуци, меса, сосове на доматена основа... въпрос за въображение!

Да ви е сладко!

оризът обича гореща вода:))))

аз май ще те добавя в любими блогове...един въпрос? Тази информация която ни даваш тук колкото е полезна толко е и скъпа.Защо ни я поднасяш без заплащане. Полицаите затвориха цяла библиотека,заради информацията... Не искаш ли да ти се заплаща...все пак си е вид готварски курс? поздрави

Глупости! Това е последното нещо, което би ми дошло на акъла. Колкото и скучно да ти звучи за мен най-голямата е отплата са доволните читатели. Иначе благодаря за оценката!